ПРЕСРА̀МВАМ СЕ несв.; пресра̀мя се св., непрех. Преодолявам срама си, преставам да се срамувам. Матеев, кой знае защо, се стесняваше да намине към своя приятел Попов, но после се пресрами и отиде. Д. Калфов, Избр. разк., 361. Аз ги [мъжете] следвам на почетно разстояние, което всяка минута се увеличава. По едно време се пресрамвам и предлагам почивка, но бай Кольо не скланя. Н. Хайтов, ПП, 45-46. Чак когато се сприятелихме и поразбъбрихме, певецът се пресрами и запя. Ст. Станчев, ПЯС, 95. — Да дода... Ами малко ме е срам... — Ще се пресрамиш — продължи тя настойчиво. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 144.